(359) 71 89 2261

Chavdar

Само на 70 км източно от София, пътувайки по панорамния подбалкански път и наслаждавайки се на красиви природни гледки се стига до едно от най-благоустроените селища в България – село Чавдар, единственото населено място в най-малката община в България. Впечатляваща природа е опасала селото. На север се извисяват красивите южни склонове на Стара планина, а на юг – гористите хълмове на Същинска Средна гора. Сред тях се провира река Тополница, водеща началото си от връх Богдан. Между тях в равнината е намерило своето място будно и гостоприемно население. Територията на община Чавдар заема най-живописната част от Златишко-Пирдопската котловина с надморска височина от около 570 м.

Село Чавдар е наследник на най-старото население обитавало Средногорието. Останки от активен живот тук археолозите откриват при разкопки на селищната могила от преди 7200 г. Откритите находки са доказателство за съществуването на една от най-ранните цивилизации на Балканския полуостров. В околността на село Чавдар е открито уникално селище от праисторическата епоха. Селището датира от периода на ранния неолит. Намерените находки са доказателство за живот и през Бронзовата епоха, Желязната епоха, Античността и Средновековието в тази плодородна част на Подбалканската котловина. Откритата през 1967 година селищна могила и предметите в нея са ясно доказателство за съществуването на цивилизация тук от Неолита до Ранното Средновековие, както и за отседнал живот на праисторическите хора, занимаващи се със скотовъдство и земеделие. Интересен е факта, че могилата се състои от останки на седем села, наслоени едно върху друго в продължение на 280-300 години. Най-интересните предмети, намерени при разкопаването на могилата, са изложени в експозиционна зала, пет пресъздадени неолитни селища и работилница за каменни и керамични изделия. Артефакти от тази и следващи епохи са открити и в местност североизточно от селото, югозападно от параклиса „Свети Георги", което е безспорен факт за наличието и на други праисторически могили в региона.


Преминавайки през всички исторически периоди и достигайки до наши дни историята на село Чавдар е изпъстрена с много събития. Съществуват исторически данни от Средновековието за наличието на българско селище под името Марково в местността “Кьой дере". Първите писмени сведения за днешното село Чавдар датират от 1430 година по време на Османското владичество, записано под името Коланлар в турския регистър. По време на управлението на Либералната партия през 1899 година, селото е преименувано на Радославово , в чест на посетилия селото тогавашен вътрешен министър д-р Васил Радославов. А от 1946 година, селото носи днешното си име Чавдар. С указ на президента № 250 от 15.08.1991 г. село Чавдар става самостоятелна община.

  • Църква - За съхраняване на християнската вяра и дух, жителите на село Чавдар са изградили църквата „Свети Архангел Михаил", една от най-старите сгради в селото, построена през 1883 година от майстор Никола Смоленов, благодарение на доброволни помощи и дарения. Дърворезбите са изработени от самоковски еснафи, а иконостасът е дело на майстор Филип Зограф от Копривщица. Интересни са стенописите и иконите, изрисувани от дядо Йото Зографа (Иван Неделев) от с. Макоцево, които също са в духа на самоковската школа.
  • Параклиси - Непосредствено преди селото е разположен параклиса „Свети Георги", а в чест на покровителката на селото - светицата Петка, е построен и параклиса „Света Петка".
  • Паметник на загиналите герои с плоча с имената на всички герои от селото загинали през войните
  • Легенди и предания